Haemus, 2023 (32. évfolyam, 1-2. szám)
2023 / 2. szám
засегнал интересите на голяма общност. Големият български етнограф, основател на Етнографския музей в София, Димитър Маринов, обръща специално внимание в своите изследвания на този народен обичай. В книга трета, излязла през 1894 г., от седемтомната си поредица „Жива старина“ той отделя един цял раздел озаглавен „Натемия (Проклетия)“. Според народните вярвания проклятието засяга виновника до трето, а при много тежки провинения до девето коляно. Българите са имали силно чувство за справедливост и са прибягвали до това много тежко наказание само в краен случай, още повече че според поверието, там където има анатема, често падала градушка. Последното е причина вероятно често този ритуал да се прави на границата между землището на две села. Мястото е белязано със струпването на много камъни, които образуват една голяма грамада, каквато имаме и на Хасара. Този ритуал не е непознат и по други краища на света и е описан дори и в Библията. Нарушаването на съюзния договор, сключен през 1224 г. между Епирското деспотство и Царство България, скрепен по-късно с династически брак между Мануил, брат на Теодор Комнин и Мария, дъщеря на Иван Асен II от неговата първа съпруга, унгарката Анна-Мария Арпадска, предизвиква сериозно недоволство сред българите, вследствие на което преди сражението българският цар набожда на копието си пергамента с договора между Епир и България. Клетвонарушението и то между сродени династии е сериозен повод по стар български обичай за анатемосване. Като добавим, че във вените на Теодор Комнин тече кръвната линия на цар Самуил (внучката на Арон и дъщеря на цар 8 Иван Владислав /1015 - 1018/, се жени за Исак I Комнин /1057 - 1059/), а съответно и на рода Дуло, на когото наследници се смятат и самите Асеневци, постъпката на епирския владетел с право предизвиква силно негодувание в Търновград.6 Наличието на такава историческа памет говори за непрекъснатост на местоживеенето на коренното местно население по тези земи от паметната битка насам. Самият факт, че турци и българи заедно са отбелязвали празника на 9/22 март в Юсюзлер, е също сигурен маркер за съхранена родова памет. Известно е, че непосредствено след завладяването на Тракия значителна част от християнското население не приема исляма и се изтегля нависоко в планините. Чак през XVII век има процес на „свличане“ на българското население от планините към Тракия, което може да се обясни и с климатичните промени довели до сериозно застудяване по високите места (т. нар. „Малка ледникова епоха“), а също и с процес на усилена ислямизация в Родопите. В съседното на Ябълково село Горски извор съществува легенда, според която селото е основано от преселили се българи от Доспатско, бягащи от тамошните помохамеданчвания по времето на султан Селим II (1566 -1574 г.) и са дошли да аргатуват из чифлиците на турските бейове.7 6 - димова, ЕА. — Битката при Клокотница крие тайната на анатемата над Теодор Комнин - http://elitsa-dimova-rozeta.com/post/bitkata-pri-klokotnica-krie-tajnata-za-anatemata-nad-teodor-komnin 7 - някои родове 6 Сталево също водят своя произход от Доспатско. жеков, д. История на село Сталево, стр.15. Данни 3а насилствено ислямизиране на Родопите има и от времето на султан Селим III (1789 -1807 г.). Народните носии на сталевци са типично родопски облекла. Те могат да се видят и по време на участията на женския певчески хор на читалището, както и от снимката в статията на Илия Пехливанов: пехливанов ил. Репортаж с бъдеще време в миналото. Анатема - Трижди. В-к „Антени“ брой, 7 май 1990 г. ТОМАШ БУДАИ: КЛОКОТНИЦА - ХВЪРЛЕН КАМЪК ХЕМУС 2/2023